Европейският икономически и социален комитет готви становище за мястото на България и Румъния в Шенген
Секция " Единен пазар, произвеждане и ползване " (INT) на Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК) утвърди план на мнение за въздействието върху Европейския обединен пазар на оставането на България и Румъния отвън Шенген. Докладчик по мнението е зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева, която е член на Група Работодатели в ЕИСК, заяви Камарата.
Докладът беше показан за първи път на 24 септември т.г. в София, по време на тематично събитие, проведено от БСК и ЕИСК. Предстои документът дефинитивно да бъде одобрен от ЕИСК по време на пленарната му сесия, на 4 и 5 декември т.г., след което мнението ще бъде оповестено в Официалния вестник на Европейски Съюз и ще бъде предоставено на вниманието на Съвета на Европейски Съюз, от чието решение зависи рухването на рестриктивните мерки за България и Румъния.
Основната рекомендация към Съвета на Европейски Съюз, която мнението насочва, е да бъде избрана съответна дата за унищожаване на сухопътния граничен надзор сред България и Румъния и останалите държави-членки на Европейски Съюз, показват от БСК.
Становището на ЕИСК се концентрира върху икономическите измерения на Шенген върху вътрешния пазар на Европейски Съюз, пропуснатите изгоди и директните загуби, свързани с продължаващия надзор на сухопътните граници за България и Румъния, което води до ограничавания в търговията и туризма, понижена конкурентоспособност и увеличени разноски за бизнеса, политически и обществени разноски и негативно влияние върху околната среда. Документът обрисува ясно отрицателното влияние върху бизнеса, работещите и потребителите, както и върху капиталовия климат в България и Румъния, които още от 2011 година покриват всички критерии за цялостно отпадане на граничния надзор – по въздух, вода и суша.
Според ЕИСК, решението за опазване на сухопътния граничен надзор сред България и Румъния и другите държави-членки на Европейски Съюз води до обилни разноски и основава де факто спомагателна преграда, която пречи на фирмите да се възползват в цялостна степен от преимуществата на единния пазар. " Като предприеме дейни стъпки към цялостната интеграция на България и Румъния в Шенгенското пространство, Европейски Съюз може да ускори вътрешното си доближаване, да увеличи конкурентоспособността си и да отстоява главните правила на свободно придвижване и взаимност, които са в основата на европейския план ", се споделя в мнението.
Продължителният граничен надзор сред България и Румъния и прилежащите им страни от Шенгенското пространство, като Гърция и Унгария, основава обилни времеви ограничавания за пасажерите и се отразява негативно на транспортния бранш и на туризма. Това нарушава правата на индивида и изостря неравенствата. Налице е и негативно влияние върху околната среда.
Запазването на сухопътния Шенген вреди на капиталовия климат, защото вложителите се стремят към постоянна и предвидима среда, а възприеманият риск от забавяния и увеличени оперативни разноски постоянно пренасочва вложенията към други страни от Шенгенското пространство. Това събитие изостря икономическите разлики сред страните от Източна и Западна Европа. Според констатациите от изследване, извършено от Европейския парламент през 2016 година, участието отвън Шенген може да повлияе на пазарните упования по отношение на статута на тези страни в Европейски Съюз. Нещо повече, това е политически сигнал, че дадена страна не е част от " ядрото " на Европейски Съюз и може да окаже въздействие върху доходността на държавните облигации, цената на финансовите активи и лихвените проценти, пред които са изправени компаниите и семействата, както и евентуално да окаже негативно влияние върху действителната стопанска система.
Подробно изследване на Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (ЕРИ) демонстрира, че средногодишният отрицателен резултат върху българската стопанска система заради частичното присъединение на страната към Шенгенското пространство е годишна загуба от над 834 милиона евро, в това число директни, косвени и екологични резултати, показват от БСК. Те обгръщат директните разноски за превозени артикули, авто товарен превоз и загуби от пропуснати благоприятни условия за генериране на различни доходи за автомобилния товарен транспорт; общия резултат върху околната среда от удълженото време за изчакване по границите при междинна курсова цена на звук изпуснато замърсяване с CO2; загуби заради пропуснати благоприятни условия за генериране на спомагателни доходи и общи загуби заради загуба на евентуални доходи от дължими налози в държавния бюджет. Оценките демонстрират, че закъсненията по сухопътните граници костват на транспортните оператори 90 милиона евро, с спомагателни 2,32 милиарда евро загуба на годишни доходи. Тези разноски водят до понижена конкурентоспособност на предприятията и стопанските системи.
От БСК напомнят, че през 2023 година Съветът на Европейски Съюз отстрани контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния, считано от 31 март 2024 година, само че инспекциите по сухопътните граници останаха без избрана дата за премахването им.
В отчета си за бъдещето на единния пазар Енрико Лета (бивш министър-председател на Италия и сегашен ръководител на Института " Жак Делор " ) приканва европейските институции да се опълчват изрично на всеки опит за ограничение на свободата на придвижване сред държавите-членки, в това число техническите ограничавания по маршрутите и автомобилния превоз, както и всяко прекъсване на действието на Шенгенското съглашение. В отчета категорично се показва, че " през 2024 година би трябвало да бъде избрана дата за унищожаване на инспекциите по вътрешните сухопътни граници сред България, Румъния и други страни от Шенген ". Същото обръщение насочи и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, когато показа на Европейския парламент политическите си насоки за идната Европейска комисия за интервала 2024—2029 година, припомнят от БСК.
Общият резултат от директни и косвени изгоди за жителите и бизнеса, от цялостното присъединение на България към Шенген би могъл да доближи до 1,3 милиарда лева годишно, разгласи при започване на юли служебният министър на стопанската система и промишлеността доктор Петко Николов в изявлението си по време на събитие, обвързвано с показване на целите на унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз, измежду които са цялостното приемане на България и Румъния в Шенген. По думите на министъра приемането на двете страни в Шенгенското пространство директно касае освен българския и румънския бизнес, само че също по този начин и всички компании от цяла Европа, които оперират в района ни. Министър Николов уточни тогава, че частичното приемане на България в Шенген е причина за стопански загуби освен за българския бизнес и жители, само че и за всички страни от района и от Европейски Съюз.
